Киното е един от най-достъпните инструменти за културно влияние. Макар често продукцията сама по себе си да отнема голямо количество финансова и времева инвестиция, крайният резултат е лесен за възприемане и често получава много по-голямо внимание, отколкото други сравними преносители на послание. Не всеки гледа, а още по-малко възприема по еднакъв начин новинарските емисии. Още по-малък е броят на хората, които четат книги и вестници. Междувременно киното е медиум, който допада на всички. Разбира се, хората не гледат едни и същи филми, но някои от продукциите добиват такава популярност, че достигат аудотория от десетки, дори стотици милиони души в цял свят. Следователно, потенциалното им влияние (културно и/или идеологическо) е огромно. Предходното няма за цел да твърди, че всеки филм, без оглед на неговата популярност, е създаден с цел политическо влияние, нито пък, че ако даден филм е популярен, това задължително означава, че пренася политически (или други) послания. Все пак, важно е да се отбележи, че както творецът се отразява в творбата си, така и културата – в твореца. Следователно, на практика невъзможно е филм, с български произход да не носи поне малко от българската култура в себе си.

„Седмото изкуство“, както наричат киното, има редица предимства пред всички останали изкуства. Макар да взема много от театъра, в отлика от постановката, филмът бива заснет и обработен веднъж. След като основната работа по производството е завършена, лентата може почти безплатно да се разпространява до всеки кът на земята. Разбира се, постановка също може да бъде заснета, но в такъв случай зрителят не би гледал самата постанкова, а нейн запис.

Изобразителното изкуство, от друга страна, особено ако пренася значими послания, е трудно за разчитане от по-голямата част от аудиторията. Обикновено същото важи и за поезията, която редом с другите литературни форми страда и от необходимостта от много време и компетентност от страна на възприемащия, за да бъде интерпретирана правилно.

Музиката и фотографията са изкуствата, които биха могли най-силно да се конкурират с киното по достъпност. Това важи както за продукцията, така и за разпространението и възприемането. Като последното е особено вярно за т.нар. развити общества.

Киното обаче е способно да пренася много по-голямо количество послания от която и да е песен или снимка. И обективно е по-влиятелно. За последното твърдение доказателство е значителното увеличение на кандидатурите за американската армия, след излъчването на Top Gun през 1986 г. Някои източници твърдят, че увеличението е с над 500% (Гънинг 2022). Военното дело е един от по-разпространените мотиви в американското кино. В частност, това се отнася до войните, които държавата е водила. Без значение дали лентата разказва за Втората световна война, тази във Виетнам или многобройните войни в Близкия изток, в общия случай образът на американския войник е изграден като безкористен борец за „свобода“ и „демокрация“, който, често дори сам, е способен да надвие безкрайните орди от безлични, падащи като есенни листа, злодеи. Разбира се, военните филми, на която и да е страна, е очаквано да изглеждат по сходен начин. Интересен въпрос обаче е, доколко изобразяването на мюсюлманите като безкрайни, безлични орди от терористи допринася за стигматизацията на представителите на исляма в Европа и света. Ако представата на едно общество за друго се изгражда чрез ленти, в които вторите изглеждат по определен начин, няма ли да започне обществото да възприема тази група по този начин? Отговорът на този въпрос обаче е отвъд обхвата на настоящата статия. Повдигането му цели единствено да припомни, че филмовото изкуство има голямо влияние над обществените възприятия.

Цялата статия може да прочетета в списание „Медии и език“