IPv4 (Internet Protocol Version 4) е четвъртата версия на Интернет протокола, която представлява един от основните протоколи в съвременния интернет. Това е технологията, която исторически е отговаряла за адресирането и маршрутизирането на пакети с данни през мрежите.
Характерното за IPv4 е, че той използва 32-битови адреси, което е еквивалентно на четири байта. Тези адреси обикновено се изписват в десетичен формат, разделени с точки, като например 93.188.42.188. Този дизайн позволява теоретичен максимум от приблизително 4.3 милиарда уникални адреса.
С бързото разрастване на интернет и увеличаването на броя на свързаните устройства, броят на наличните IPv4 адреси беше изчерпан. Това наложи разработването и въвеждането на наследника му, IPv6, който използва 128-битови адреси, за да осигури значително по-голям адресен обхват. Въпреки това, IPv4 продължава да бъде широко използван и поддържан по целия свят, често в комбинация с техники като NAT (Network Address Translation).
