Изходящата връзка (или външна връзка) се дефинира като всеки хиперлинк, вграден в съдържанието на даден уебсайт, който сочи към напълно различен домейн или ресурс в интернет. Тези връзки са конститутивен елемент на уеб структурата, тъй като те формират връзките между отделните информационни единици и позволяват на потребителите и алгоритмите да проследяват пътищата на информацията.
От гледна точка на информационната теория, изходящите връзки служат като цитати и референции. Когато един уебсайт линква към друг, той по същество препоръчва или потвърждава информацията, намираща се на целевия ресурс. Това е ключов механизъм, чрез който търсещите машини оценяват достоверността и дълбочината на проучването на изходящия сайт. Линкването към авторитетни и релевантни източници сигнализира на алгоритъма, че страницата е добре изследвана и интегрирана в по-широката тематична мрежа.
Следователно, изходящите връзки са двупосочен механизъм: те не само обогатяват потребителското преживяване, но и представляват индикатори за качество в очите на търсачките. Стратегическото им управление, включително избора на целевите домейни и правилното използване на атрибутите (като nofollow за контролиране на потока на авторитет), е съществена част от изграждането на цялостния онлайн авторитет.
