Вторичните данни (Secondary Data) са информация, която вече съществува някъде и е била събирана с друга цел, а не за настоящата конкретна цел. Те са първият източник, който изследователят трябва да проучи, поради ниската цена и бързата достъпност.
Източниците на вторични данни могат да бъдат вътрешни (бази данни на компанията) или външни (публикации на правителството, търговски асоциации, платени изследователски доклади). Основният недостатък е, че данните може да са нерелевантни, неточни или остарели.
